прощална елегия 3: вдигам ѝ кокалите

 POPPY GIRL

Топлила съм леглата на 

половин подземна София

и пак последната ми постеля

ще бъде твоят гроб.

Казвам: ще легна до тебе в рохкавата пръст.

Казвам: ще тръгна със тебе, за да вдигнем моя кръст.

Блажени са бедните духом, любима,

а с тебе в тоя аспект сме мизерници

със сиромашка тояга на рамо

в бохчите има опиум и кости на мъртви поети.

Бродихме по влаковете

и мизерните квартири

между Мездра и Слънчев бряг

рисувахме макове, рози татули,

сега на гробовете ни ще пораснат

само бурени.

Казват, че в Рая няма бира

(и за това не им се умира)

но наричат "прегръдката на господ" хероина

така че там го имат в изобилие.

Та нас това не ни спира,

закъснявам с година, но идвам, любима.

Ще пея в Мездренските гробища

над точки и капачки със лимонтозу

ще кажа "чао" на мама и на Дими

и ще ви пикая на умрелия живот.

Кухнята, ножа, вените -

по-скоро Мездрата, херцата, гроба ти -

и край на проблемите.

ПРОЩАЛНА ЕЛЕГИЯ

Написана в психиатрична клиника, серията от поеми представлява последните думи, които Йон Марс иска да каже на всички, останали в ума, тялото и сърдечното ѝ пространство, след като наркотиците са я накарали да отблъсне почти всичко и всички. Представляват бележка, намерена в джоба на самоубиец, писани докато е хоспитализирана след опит да умре. Всяко произведение е писмо: до бивш любовник, до най-добри приятели, до родители, до мъртвите.