Saturday, January 25, 2025

прощална елегия 2: to ordo templi курientis

  SUICIDE NOTE

Ще държа ръцете ви, докато пишете

ще бъда във пигмента на акрилната боя

е бъда в амповете в Автономията

и в на китарата бодливотелените струни

ще бъда в ножиците, със които режете

лика на Михаил от пожълтелите списания

за колажите си.

И ще бъда с вас, като разлиствате

страниците с думите на Кроули,

ще съм светец на астролозите

и на малките художнички, 

чуващи за пръв път Нова генерация.

Аз ще съм в слушалките ви

докато слушате Feedbacker

и ще усилвам баса.

Ще съм на откриванията на изложбите

които знам, че ще направите

и ще чувате гласа ми в харш нойза

докато долита шум в кенефите

в които шмъркате.

Ще съм в небето Луцифер -

зорница и вечерница.

О, пишете името ми с кетамин, докато рѐдите 

и с дим, докато пушите татул.

Четете Бъроуз върху гроба ми,

врътнете някоя и друга оргия.

И никога не ме сравнявайте с Буковски,

нито със Кобейн или пък с Ейми.

Аз ще съм среднощ и в Мимас

като ръфате фалафели пиянски,

и ще съм в ритуалите ви

като горите мащерка и лавандула.

Аз ще бдя над вас и в махалата,

докато се криете от ушевите

ще съм талисман, и името ми

само ще е нужно да нашепнете.

Аз ще бъда в пламъка на свещите

оt kоито палите червеното малборо,

ще бъда в блясъка на погледа на циганката

дето ви продава стари книги на битака.


Аз видях, видях любов

видях ви и душите златни

ще танцувам с вас под блясъка на нощна София

ще пея с вас по пусти улици, канавки.

Ще бъда аз в червените прожектори на стриптийз бара

и в пиразните бутилки на Кристал

ще виждате полите ми да се развяват

от всякакви балкони, светещи над Графа.

И когато е най-тежко

и в очите ви напират сълзи от бетон,

аз ще се вселявам във сърцата

и ще напявам песнички на Лана и на Клас.

Бях проститутка, бях име в шибания ъндърграунд

поет бях, бях и символ

обичана бях, бях и маг.

И аз умирам ритуално:

с хероина, ривотрила и на гроба на любимата си

обичам ви, обичам ви безкрайно

но ме викат Зара, Вальо и Стоян.

Ще стана част от пантеона, 

на гроба напишете мой любим цитат:

"Видях велики умове на поколението си

да си отиват в Лудостта"

Пуснете лил Пийп на погребението

и засадете на гроба от татула, дето расте

до "Св. Петка" на Серика.

Изпийте три бъчви бейлис,

изшмъркайте 20 грама амфети,

мислете ме, че съм в пъкъла

или че се прераждам, все да нося

тоя ебан водолейски Нов еон.

Но аз ще си остана в София:

заклевам се, че съм Светец.

И ако чуете безумен животински вик на улицата

палете свещи и молете се за мен.



ПРОЩАЛНА ЕЛЕГИЯ
Написана в психиатрична клиника, серията от поеми представлява последните думи, които Йон Марс иска да каже на всички, останали в ума, тялото и сърдечното ѝ пространство, след като наркотиците са я накарали да отблъсне почти всичко и всички. Представляват бележка, намерена в джоба на самоубиец, писани докато е хоспитализирана след опит да умре. Всяко произведение е писмо: до бивш любовник, до най-добри приятели, до родители, до мъртвите.









No comments:

Post a Comment

Summoning demons...